Но тука става дума за мозаечното пространство. Концесията не е само културният център, уточни той
Крие ли риск за влизането на Пловдив в списъка на ЮНЕСКО удължаването на концесията на археологическия подлез? Този въпрос отново бе актуален днес, след като американският посланик Херо Мустава и домакините й от общината минаха през два от общо трите обекта, с които кандидатурата на града е включена в индикативния списък за приобщаване към световното културно наследство- Епископската базилика и антична сграда Ейрене. Двата обекта, заедно с Малката базилика, оформят общата кандидатура „Римското мозаечното наследство на Филипопол”, но единствено Ейрене попада в комплекс, който към момента се стопанисва от частно лице- културен център Тракарт на Жорж Трак. В края на миналата година общински съвет удължи на концесията на съоръжението, а днес Жорж Трак посрещна делегацията на американския посланик край мозайките в галерия Тракарт.
„ Дойде ли време да влезем в ЮНЕСКО, той (Жорж Трак) е дал гаранция, че в името на Пловдив и България, ще напусне. Това не е без значение за Пловдив- дали мозайките ще бъдат включени в ЮНЕСКО. Той е пловдивчанин, можете да го питате и него”, каза по темата днес кметът Здравко Димитров.
Така и направихме. Попитахме Жорж Трак дали ако концесията пречи на подготовката за ЮНЕСКО той би ли се отказал от нея.
„Ако държавата иска да стопанисва точно мозайката по специфични изисквания, които са различни от досега използваните, разбира се. Но тука става дума за мозаечното пространство. Не става дума за концесията. Концесията не е само културен център Тракарт”, отговори скулпторът.
И разгърна темата.
„ За да се случи кандидатурата за ЮНЕСКО е хубаво, че е имало такива живи места, какъвто е културен център Тракарт. Смятам, че изобщо не е в разрез досега експлоатацията му, поддръжката му, експонирането му и въобще всичко това, което се случва в Тракарт. Прочетох всички документации. По-либерална форма от документацията за това един паметник да стане паметник на ЮНЕСКО едва ли има някъде. Техните изисквания са направени така, че да може да действат при всички режими в света, независимо дали са тоталитарни, военни и каквито и да е. Паметниците на културата трябва да се стопанисват и за ЮНЕСКО най-важното е един паметник на културата да е жив, да не му е подменена неговата автентичност. Това е най-важното. Никъде в ЮНЕСКО не е показано кой стопанисва, как стопанисва, държавен ли, частен ли е имотът. Че повечето от паметниците на ЮНЕСКО в света се намират върху частни пространства”, заяви Жорж Трак.
На посланик Херо Мустафа той изразил благодарността си към американското правителство.
„Всичко започна от посланик Джеймс Пардю. През 2002г. той дойде за първи път в Пловдив и реално тогава кандидатствахме за финансова подкрепа към Културния фонд на посланиците. Бяхме одобрени и вече Фонда кандидатстваше към Държавния департамент в САЩ, с което получихме финансиране. От 300 проекта ние бяхме четвърти. Разказах го на Херо Мустафа, защото хубаво е да знае, че тази приемственост, която в момента се случва, не е случайна. Всичко започна от мозайката в археологическия подлез, след това Малката базилика, мозайките от която аз съхранявах в Арт Център в продължение на 15-16 години. Те седяха на стелажа при мен на отговорно пазене. Аз знаех какво представляват и не малко специалисти от Америка дойдоха, погледнаха, видяха, че ги има и благодарение на това, че бяха запазени, а не бяха в кофи, стартира проекта за Малката базилика. И естествено след това се продължи с Голямата базилика”, допълни Жорж Трак.
На финал припомни, че финансирането от Фонда на посланиците е било на стойност 30 хиляди долара.
Под тепето забеляза, че в момента върху част от мозайките в културния център вървят някакви реставрационни дейности.
